Как всъщност работи един автомобилен акумулатор?
Акумулаторът е батерия. Той складира енергия за бъдещо използване. Това става с химическа реакция, като най-често се осигурява напрежение от 12V. Всеки акумулатор съдържа няколко клетки (обикновено шест), съставени от електроди – свързани пластини. Отрицателният електрод е от олово с пореста структура, а положителният – от оловен диоксид. Между тях се поставят разделящи пластини (сепаратори), чиято задача е да разделят положителните от отрицателните плочи, за да се избегне късо съединение.
Повечето съвременни сепаратори са направени от микропорест полиетилен, който има подходящите свойства, за да издържи тежките процеси, протичащи в акумулатора. Всичко това е потопено в електролит. В зависимост от консистенцията на електролита различаваме акумулатори с мокри клетки (класически), със стъклена подложка (AGM, Absorbent Glass Matt, абсорбираща стъклена вата) или гел. Електролитът на класическите оловно-киселинни акумулатори обикновено се състои от 35% сярна киселина и 65% дестилирана вода.
Когато към акумулатора е свързан електрически товар (например завъртите ключа, за да активирате стартера на двигателя или включите светлините), през електролита протича ток.
Вследствие на протичащата електрохимична реакция химическата енергия се превръща в електрическа. При разреждането на акумулатора материалът на електродите реагира с киселината от електролита, превръщайки се и в двата случая в оловен сулфат. Когато акумулаторът се зарежда, протича обратната реакция: оловният сулфат се превръща обратно в олово и оловен диоксид, което възстановява началното състояние на електродите.
Повечето хора не осъзнават, че акумулаторът постоянно се разрежда и зарежда. При продължителна употреба с включени много на брой консуматори, акумулаторът се разрежда. Той може да се саморазреди и при продължително неизползване, вследствие на електрохимична реакция, при което се изразходват оловото и оловният диоксид и се получава оловен сулфат. Сулфатизирането се изразява в образуването на фини бели кристали. При дълги периоди без употреба (при съвременните автомобили, когато са паркирани, също има постоянна консумация на акумулатора, породена от такива компоненти като компютър, алармена система, часовник) или при много дълбоко разреждане (например при проблем с алтернатора) кристалите се срастват и се образуват по-едри кристали с много по-малка електропроводима повърхност. В този случай акумулаторът губи голяма част от капацитета си, защото само една част от едрите кристали може да се превърне обратно в олово/оловен диоксид. Поради намалената повърхност се редуцира значително и максималният ток, който може да се отдаде при стартиране на автомобила. Обикновено, когато това се случи при ниски температури, казваме, че акумулаторът е “умрял”, защото колата не пали.
